самодоказвал съм

Речник на българския език

1. самодоказвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самодоказвал съм е производна форма на самодоказвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самодоказвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самодоказвал съм е производна форма на самодоказвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самодоказвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самодоказвал съм е производна форма на самодоказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).