самодоказвал си

Речник на българския език

1. самодоказвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самодоказвал си е производна форма на самодоказвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самодоказвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самодоказвал си е производна форма на самодоказвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самодоказвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самодоказвал си е производна форма на самодоказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).