самодоказвал е

Речник на българския език

1. самодоказвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самодоказвал е е производна форма на самодоказвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самодоказвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самодоказвал е е производна форма на самодоказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самодоказвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самодоказвал е е производна форма на самодоказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).