самодоказвало е

Речник на българския език

1. самодоказвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самодоказвало е е производна форма на самодоказвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самодоказвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самодоказвало е е производна форма на самодоказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самодоказвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самодоказвало е е производна форма на самодоказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).