самодоказвало

Речник на българския език

1. самодоказвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самодоказвало е производна форма на самодоказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самодоказвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самодоказвало е производна форма на самодоказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самодоказвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самодоказвало е производна форма на самодоказвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самодоказвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самодоказвало е производна форма на самодоказвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).