самодоказвали

Речник на българския език

1. самодоказвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самодоказвали е производна форма на самодоказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самодоказвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самодоказвали е производна форма на самодоказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самодоказвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самодоказвали е производна форма на самодоказвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самодоказвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самодоказвали е производна форма на самодоказвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).