самодоказвала

Речник на българския език

1. самодоказвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самодоказвала е производна форма на самодоказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самодоказвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самодоказвала е производна форма на самодоказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самодоказвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самодоказвала е производна форма на самодоказвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самодоказвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самодоказвала е производна форма на самодоказвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).