самодоказало

Речник на българския език

1. самодоказало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самодоказало е производна форма на самодокажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самодоказало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самодоказало е производна форма на самодокажа (мин. деят. св. прич. ср. р.).