самодоказал

Речник на българския език

1. самодоказал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самодоказал е производна форма на самодокажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самодоказал — мин. деят. св. прич. м. р.

самодоказал е производна форма на самодокажа (мин. деят. св. прич. м. р.).