самодоказа

Речник на българския език

1. самодоказа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самодоказа е производна форма на самодокажа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самодоказа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самодоказа е производна форма на самодокажа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).