самодокажела

Речник на българския език

1. самодокажела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самодокажела е производна форма на самодокажа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самодокажела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самодокажела е производна форма на самодокажа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).