самовъзхищаваха

Речник на българския език

1. самовъзхищаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзхищаваха е производна форма на самовъзхищавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовъзхищаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзхищаваха е производна форма на самовъзхищавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).