самовъзхищавах

Речник на българския език

1. самовъзхищавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самовъзхищавах е производна форма на самовъзхищавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самовъзхищавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самовъзхищавах е производна форма на самовъзхищавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).