самовъзхищавал съм

Речник на българския език

1. самовъзхищавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзхищавал съм е производна форма на самовъзхищавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзхищавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзхищавал съм е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзхищавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзхищавал съм е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).