самовъзхищавал си

Речник на българския език

1. самовъзхищавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзхищавал си е производна форма на самовъзхищавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзхищавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзхищавал си е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзхищавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзхищавал си е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).