самовъзхищавал е

Речник на българския език

1. самовъзхищавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзхищавал е е производна форма на самовъзхищавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзхищавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзхищавал е е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзхищавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзхищавал е е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).