самовъзхищавало съм

Речник на българския език

1. самовъзхищавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзхищавало съм е производна форма на самовъзхищавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзхищавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзхищавало съм е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзхищавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзхищавало съм е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).