самовъзхищавало си

Речник на българския език

1. самовъзхищавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзхищавало си е производна форма на самовъзхищавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзхищавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзхищавало си е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзхищавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзхищавало си е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).