самовъзхищавали са

Речник на българския език

1. самовъзхищавали са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

самовъзхищавали са е производна форма на самовъзхищавам (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовъзхищавали са — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзхищавали са е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самовъзхищавали са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзхищавали са е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).