самовъзхищавали

Речник на българския език

1. самовъзхищавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзхищавали е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовъзхищавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзхищавали е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самовъзхищавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самовъзхищавали е производна форма на самовъзхищавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самовъзхищавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самовъзхищавали е производна форма на самовъзхищавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).