самовъзхищавала си

Речник на българския език

1. самовъзхищавала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самовъзхищавала си е производна форма на самовъзхищавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовъзхищавала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самовъзхищавала си е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. самовъзхищавала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самовъзхищавала си е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).