самовъзхищавала е

Речник на българския език

1. самовъзхищавала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзхищавала е е производна форма на самовъзхищавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовъзхищавала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзхищавала е е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самовъзхищавала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзхищавала е е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).