самовъзхищавал

Речник на българския език

1. самовъзхищавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзхищавал е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзхищавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзхищавал е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзхищавал — мин. деят. св. прич. м. р.

самовъзхищавал е производна форма на самовъзхищавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самовъзхищавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самовъзхищавал е производна форма на самовъзхищавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).