самовъзхищава

Речник на българския език

1. самовъзхищава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самовъзхищава е производна форма на самовъзхищавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самовъзхищава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самовъзхищава е производна форма на самовъзхищавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самовъзхищава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самовъзхищава е производна форма на самовъзхищавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).