самовъзстановяло

Речник на българския език

1. самовъзстановяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзстановяло е производна форма на самовъзстановя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзстановяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самовъзстановяло е производна форма на самовъзстановя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).