самовъзстановял

Речник на българския език

1. самовъзстановял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзстановял е производна форма на самовъзстановя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзстановял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самовъзстановял е производна форма на самовъзстановя (мин. деят. несв. прич. м. р.).