самовъзстановявал е

Речник на българския език

1. самовъзстановявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзстановявал е е производна форма на самовъзстановявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзстановявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзстановявал е е производна форма на самовъзстановявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзстановявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзстановявал е е производна форма на самовъзстановявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).