самовъзстановявало

Речник на българския език

1. самовъзстановявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзстановявало е производна форма на самовъзстановявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзстановявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзстановявало е производна форма на самовъзстановявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзстановявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самовъзстановявало е производна форма на самовъзстановявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самовъзстановявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самовъзстановявало е производна форма на самовъзстановявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).