самовъзстановявал

Речник на българския език

1. самовъзстановявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзстановявал е производна форма на самовъзстановявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзстановявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзстановявал е производна форма на самовъзстановявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзстановявал — мин. деят. св. прич. м. р.

самовъзстановявал е производна форма на самовъзстановявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самовъзстановявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самовъзстановявал е производна форма на самовъзстановявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).