самовъзстановил е

Речник на българския език

1. самовъзстановил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзстановил е е производна форма на самовъзстановя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзстановил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзстановил е е производна форма на самовъзстановя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).