самовъзстановило си

Речник на българския език

1. самовъзстановило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзстановило си е производна форма на самовъзстановя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзстановило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзстановило си е производна форма на самовъзстановя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).