самовъзстановил

Речник на българския език

1. самовъзстановил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзстановил е производна форма на самовъзстановя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзстановил — мин. деят. св. прич. м. р.

самовъзстановил е производна форма на самовъзстановя (мин. деят. св. прич. м. р.).