самовъзпроизвел съм

Речник на българския език

1. самовъзпроизвел съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзпроизвел съм е производна форма на самовъзпроизведа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзпроизвел съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзпроизвел съм е производна форма на самовъзпроизведа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).