самовъзпроизвел си

Речник на българския език

1. самовъзпроизвел си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзпроизвел си е производна форма на самовъзпроизведа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзпроизвел си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзпроизвел си е производна форма на самовъзпроизведа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).