самовъзпроизвело си

Речник на българския език

1. самовъзпроизвело си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпроизвело си е производна форма на самовъзпроизведа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзпроизвело си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпроизвело си е производна форма на самовъзпроизведа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).