самовъзпроизвел

Речник на българския език

1. самовъзпроизвел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпроизвел е производна форма на самовъзпроизведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзпроизвел — мин. деят. св. прич. м. р.

самовъзпроизвел е производна форма на самовъзпроизведа (мин. деят. св. прич. м. р.).