самовъзпламенявах

Речник на българския език

1. самовъзпламенявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самовъзпламенявах е производна форма на самовъзпламенявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самовъзпламенявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самовъзпламенявах е производна форма на самовъзпламенявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).