самовъзпламенявал съм

Речник на българския език

1. самовъзпламенявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзпламенявал съм е производна форма на самовъзпламенявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзпламенявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзпламенявал съм е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзпламенявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзпламенявал съм е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).