самовъзпламенявал е

Речник на българския език

1. самовъзпламенявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпламенявал е е производна форма на самовъзпламенявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзпламенявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпламенявал е е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзпламенявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпламенявал е е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).