самовъзпламенявало съм

Речник на българския език

1. самовъзпламенявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпламенявало съм е производна форма на самовъзпламенявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзпламенявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпламенявало съм е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзпламенявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпламенявало съм е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).