самовъзпламенявало си

Речник на българския език

1. самовъзпламенявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпламенявало си е производна форма на самовъзпламенявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзпламенявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпламенявало си е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзпламенявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпламенявало си е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).