самовъзпламенявало е

Речник на българския език

1. самовъзпламенявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпламенявало е е производна форма на самовъзпламенявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзпламенявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпламенявало е е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзпламенявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпламенявало е е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).