самовъзпламенявали

Речник на българския език

1. самовъзпламенявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзпламенявали е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовъзпламенявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзпламенявали е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самовъзпламенявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самовъзпламенявали е производна форма на самовъзпламенявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самовъзпламенявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самовъзпламенявали е производна форма на самовъзпламенявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).