самовъзпламенявала

Речник на българския език

1. самовъзпламенявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзпламенявала е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовъзпламенявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзпламенявала е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самовъзпламенявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самовъзпламенявала е производна форма на самовъзпламенявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самовъзпламенявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самовъзпламенявала е производна форма на самовъзпламенявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).