самовъзпламенявал

Речник на българския език

1. самовъзпламенявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпламенявал е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзпламенявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпламенявал е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзпламенявал — мин. деят. св. прич. м. р.

самовъзпламенявал е производна форма на самовъзпламенявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самовъзпламенявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самовъзпламенявал е производна форма на самовъзпламенявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).