самовъзпламенява

Речник на българския език

1. самовъзпламенява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самовъзпламенява е производна форма на самовъзпламенявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самовъзпламенява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самовъзпламенява е производна форма на самовъзпламенявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самовъзпламенява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самовъзпламенява е производна форма на самовъзпламенявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).