самовъзпитало е

Речник на българския език

1. самовъзпитало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитало е е производна форма на самовъзпитам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзпитало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитало е е производна форма на самовъзпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзпитало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитало е е производна форма на самовъзпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).