самовъзпита

Речник на българския език

1. самовъзпита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самовъзпита е производна форма на самовъзпитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самовъзпита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самовъзпита е производна форма на самовъзпитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самовъзпита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самовъзпита е производна форма на самовъзпитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).