самовъзвеличало си

Речник на българския език

1. самовъзвеличало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзвеличало си е производна форма на самовъзвелича (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).