самовъзвеличало

Речник на българския език

1. самовъзвеличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзвеличало е производна форма на самовъзвелича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзвеличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самовъзвеличало е производна форма на самовъзвелича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).